Петък 26/9/2008, 20:30, Часовника на Централна поща.

Ако някой закъснее – ще пратя адрес на файл в смс, с номера които знам.
А и моят ще го получите в СМС.

Ще видим къде ще седнем, а след това – Нощ на галериите!!!

А като се съберем повече пичаги, някой ден – мач!!!

Айдееее народе съобщителен….

Филмови новини:
http://artificial-mind.blogspot.com/2008/09/news-from-film-studio-of-tosh.html

]]> http://todor.wordpress.com/2008/09/23/%d1%82%d0%b5%d1%81%d1%82%d0%be%d0%b2%d0%b0-%d1%81%d1%80%d0%b5%d1%89%d0%b0-%d0%bd%d0%b0-ie41998/feed/ 0 todor a ff д f df dsd http://todor.wordpress.com/2008/07/13/%d1%84%d0%b8%d0%bb%d0%bc%d0%be%d0%b2%d0%b8-%d1%84%d0%b0%d0%bd%d1%82%d0%b0%d0%b7%d0%b8%d0%b8-%d0%b2%d0%b5%d1%80%d1%81%d0%b8%d1%8f-10/ http://todor.wordpress.com/2008/07/13/%d1%84%d0%b8%d0%bb%d0%bc%d0%be%d0%b2%d0%b8-%d1%84%d0%b0%d0%bd%d1%82%d0%b0%d0%b7%d0%b8%d0%b8-%d0%b2%d0%b5%d1%80%d1%81%d0%b8%d1%8f-10/#comments Sun, 13 Jul 2008 23:40:06 +0000 todor http://todor.wordpress.com/?p=27 ]]>

Време е приключението най-сетне да започне…
Надявам се…

Търсят се филмови фантазьори! …

http://toshuniverse.com/filmblog

Другарки и другари съученици от ТЕТ-а, Съобщителна техника IE4 влезли 1998 г., хайде да се събираме да се видим?

От известно време пускам мухата на когото срещна, и време е да вземем да го направим.

Засега предлагам края на май след абитуриентските, или пък началото на юни да си направим някаква „абитуриентска“ или каквото дойде. Ако можем да врътнем някой мач като едно време, също би било забавано. )

Хайде, ако искате пишете дали сте навити, дали ви е удобно и навивайте съученици, които не съм срещнал. ) Ако искате пускайте мухи и

Пламен нещо ми се губи, не съм го виждал от сто години. Пешо забегнал ли е вече към Англията? Любо Пилота последно го видях преди 5 години. И т.н…

…

С Райков и Киро поддържаме връзка, виждахме Радко в Германоса на Колелото от време на време, Мъксито и Коленцов преди време ги засичах из ПУ, както и Светла, но Светла не съм я виждал от много години. Често мяркам Тишо по Главната, но често без той да ме забележи…

Няма да си казвам всичко, вие разправяйте…

Контролна по френски )

„Всичко“ беше красиво тъжно откровение и мъдруване за живота в полу-филмова форма, в нещо като сценарийно-камеро-скриптов стил. Писах го през обърканото време на миналия септември… Историята не беше напълно завършена, беше писана с мисълта, че заключението ще бъде в продължението. После обаче сметнах, че част от историята е прекалено лична, и отложих писането.

След това ми беше хрумнало за абсурда, че хората желаят дълголетие, при положение, че старостта е неприятна и мъчителна. Така бях измислил странно началото на втора част.

Накрая преведох фоторазказа-сън „Альоша и аз“, който е част от историята, продължих стила му за да направя преход и добавих още емоция с автентична рисунка и автентична музика…

Така се получи Всичко 2, което продължава една от нишките, които първата част загатва. Във Всичко 3 пък ще се продължат други нишки.

Приятно гледане!

[ Заглавие "Всичко 2", разноцветни букви. Преминаване към прозрачност. ]

[ Общ план. Черен фон. Актьорът е седнал на стол. Сложил е десния крак върху левия. Облечен е в блузата с дълъг ръкав, която е като картина отпред. Тъмносини дънки, тъмносини маратонки.]

Трябваше да се ходи във Виена… През юли…

Актьорът, изправен. Ходи бързо по каменна пътека в гора. Половината му лице е като на машина, без кожа.
Общ план, анфас, за няколко секунди. Среден план.

- Защо хората си пожелават дълголетие?

[Пауза. Завърта си главата под ъгъл. Общ план за няколко секунди. Среден план.]

- Какво красиво намират в това?

[Поглежда настрани. Камерата се завърта с главата му. После се връща. Блестящ метален скелет и тяло, в среден план. Общ план. Ходи бързо.]

[ Среден план. Металът е потъмнял и одраскан. Машината започва леко да куца. ]

- Защо искат да наблюдават как телата им се повреждат?

Камерата слиза надолу до краката. Освен куцането, ходенето е по-бавно от преди. Камерата се вдига нагоре до среден план.
Металът е по-потъмнял и одраскан. Червените зеници се свиват и разширяват бавно.
Главата леко се клати наляво-надясно, бавно.

Близък план.

- Защо искат да се чувстват все по-зле и по-зле?

Започва да куца още повече. Общ план.

Среден план. Още по-потъмнял и надраскан метал. Счупени места. Зениците се променят по-бързо.

- Защо искат да виждат все повече от това?

Поглежда настрани. Кадър, в който се вижда очукания му череп и преминаващи надгробни плочи.

Поглежда на другата страна – в първия момент към камерата. Тя се завърта бързо на другата страна: отново надгробни плочи.

Камерата се връща към главата. Роботът отново поглежда на другата страна. Пак надгробни плочи.

Среден план.

- За какво им е всичко това?

Още по-силно куцане. Влачи единия си крак. Вратът му е леко извит настрани.

Общ план. Пада и започва да пълзи.

- Защо хората си пожелават дълголетие?

Среден план, ниска гледна точка. Раменете обхващат екрана.

Последен замах, зацикляне на част от движенията. Изключване, вратът и ръцете се отпускат.

Пауза. Общ план, пътеката се е превърнала в гробище. Още по-общ план – всичко е гробище.

[ Пауза. Потъмняване към черно и изсветляване. ]

Блестящ робот ходи изправен бързо. Общ план. Среден план. Накланяне на главата. Близък план.

- Хората са глупаци. Не искат да ги изключат тогава, когато блестят и се движат бързо. Искат да пълзят. Лостовете в тях да са изпочупени и металът да е окислен и изподраскан. Кабелите им да са скъсани и схемите им да са изгорели. Пълни глупаци!

До роботът притичва млад мъж, на ръст колкото робота. Роботът ходи.

Мъжът:

- Защо да си отиваш, когато всичко в теб работи добре? Когато блестиш? Имаш ресурс. Безсмислено е, да го хвърляш на вятъра.

- Хахаха… – издрънчава гласът на машината. – Не съзнаваш ли, че и на 20, и на 120, цялото ти минало е един миг за теб, човече. Настоящето винаги е само един миг. Когато него вече го няма, няма да има никакво значение какво е било миналото и колко е продължило.

- Душите на хората са вечни! Не живеем напразно! Ти нямаш душа!

["Ти нямаш душа" се повтаря няколко пъти с гневна интонация, преминаваща в отчаяна."]

- Аз нямам душа! – отговаря машината с ледена интонация, обръща се към камерата с блестящия си и вечно засмян сребрист череп, заради оголените му зъби. – А ти сигурен ли си, че имаш?

[ Пауза. Преход към черно. ]

Героят е умислен. Върви по главна улица с много хора. Красиви девойки, ходещи сами. Групи младежи. Усмихнати влюбени двойки, които разговарят.

Героят се вглежда във всички и се спира на една от девойките и започва да я следва с очи. Сърцето му ускорява ударите си. Земята внезапно започва да се движи под краката му, хората също сякаш политат напред с огромна скорост и след секунди той се озовава на автобусна гара с фотоапарат в ръка.

Той започва да разглежда неочаквано появилия се фотоапарат и да си играе с него. Оглежда се. Разхожда се. Сърцето му забавя ударите си. Героят вижда хора, които чакат да пристигне международен автобус. Сакове и куфари лежат до пейки, на които са насядали хора.

Автобусът пристига. Минават нови хора, които привличат вниманието му. Сърцето му отново започва да ускорява много бързо.

Героят чува разговор зад гърба си, пулсът му се забавя до скорост малко над нормалната. Той се обръща към млади мъж и жена и ги слуша. Пулсът му не се ускорява по време на разговора.

- Страх ме е. Могат да ти се случат толкова ужасни неща в автобус… Може да катастрофираме и да умрем. Или дори по-лошо – да останем инвалиди… – казва жената.
- Недей така! Може просто да ни спрат на някоя митница и да ни бавят. Ние не носим нищо нелегално, така че… – опитва се да я успокои мъжът и я държи за ръката.
- A ако ни подхвърлят нещо в багажа? Ще ни затворят, без да сме виновни!?
- Успокой се, всичко ще бъде наред. Повярвай ми! – настоява мъжът и я гали по ръката.

Героят отново поглежда към автобуса и вижда нещо цветно. Нещо го очарова. Очите му се разширяват. Пулсът му се ускорява.

- Има и по-страшни неща. – казва някой, който седи до мъжа и жената на пейката.

Тръпка минава през героя, докато го чува. Очите му се разширяват и свиват и той трескаво снима. Качва се в автобуса, загледан в някого, от когото не може да откъсне очи.

Героят вече е в автобуса, който е започнал да се движи. Пулсът е бърз.
Върви песента „Nie genug“ на Кристина Щюрмер. Унесено лице.

Живея за момента.
И не взимам достатъчно от живота.

Всичко ще рискувам и няма да загубя нищо.
Само ще печеля още и още, и още!

Никога не взимам достатъчно от живота.
Никога не ми стига, разбираш ли?!
Искам всичко и нищо едновременно. Не искам само половината!
Не искам да чакам нещо да се случи!

Искам всичко!

[ Ich kriege nie genug vom Leben
Ich kriege nie genug
Da geht noch mehr
Ich will alles auf einmal und nichts nur so halb
Nicht nur warten bis etwas passiert

Ich kriege nie genug ]

Автобусът спира на непознато място. Музиката продължава. Пулсът се забавя малко. Героят слиза и вижда златен паметник Альоша и улици, които му изглеждат познати. (Преходи между кадри на подобните места, камерата се върти около героя и понякога се превключва от гледната точка на героя.)

Песента отива към край. Пулсът отново се ускорява.
Заедно със завършването на песента лицето на героя започва да се изкривява от болка. Той присвива очи и стиска зъби.

Песента свършва. Няколко секунди пауза.

Героят отваря очи. Намира се на прекрасна зелена поляна. Пулсът му се забавя и постепенно спира.

Следва действието от фоторазказа „Альоша и аз“:

Альоша и аз

Вместо „край“ след последния кадър има преход от черно към рисунката „Crushed“. Вижда се целият лист с посвещение.

Сълза пада върху листа. Ръка хваща рисунката и смачква намачканата хартия на топка.

Върви песента „Сън“ на Милена.

http://store1.data.bg/voodoo/%cc%c8%cb%c5%cd%c0/Milena%20-%20Syn.mp3

Далечен вопъл. Думи. Суета.
И нищо в крайна сметка. Пак лъжа.
Носталгия ужасна. Пак мираж.
Идеи. Нищо. Мъдрост без кураж.

И всичко цветно има край.
Видения и смях далеч остават.
Очакваш нещо като рай.
А те със смачкана реалност се сменяват.

Отнесен дремеш. Мислиш, че летиш.
Протягаш длани да се задържиш.
Но падаш ненадейно, изведнъж.
Усещаш ужас, виждаш се измамен.

И всичко цветно има край.
Видения и смях далеч остават.
Очакваш нещо като рай.
А те със смачкана реалност се сменяват…

Край на втора част

[Вървят надписите и отново звучи "Nie genug" ]

…

“Всичко 2″ в Бглог

http://bglog.net/BGLog/16675

Фрагменти 2007, част първа*

1.

Пловдив се превръща в гаден град -
задръствания и автомобилна смрад.

…

Кръстовищата са рисковани задачи
за пешеходци и колоездачи.

…

Улиците бясно се стесняват,
в паркинги се преобразяват.

…

Москвичи и поршета по тротоари смело лазят.
С ритници и с закани минувачите се пазят.

…

Варианти

Баровци напъват мощни джипи по шосета,
с дрипи от шейсета куцат дядовци, бабета.

Баровци се дърпат в мощни джипи,
пенсионери газят, пъплещи по дрипи.

Баровци летят със мощни джипи,
дядовците кретат с колела по дрипи.

Със мощни джипи баровци се надпреварват -
по мръсни дрипи дядовци едва се вардят.

Никой никого не пази -
шофьорът пенсионера гази.
….

<>Кръстовищата станаха със спорни правила -
зелено за пешаци и за още три платна.

…

В Кьочука улици тесни между стари порутени къщи.
Асфалта им кучета бесни го яли – я, локвата лЪщи.

…

Ако си ти колотурист – обичаш кросчета с велосипеда да въртиш.
До планина неравна не е нужно да вървиш – ела в Кьочука и го виж!

…

Булевард “България” до дупка разкопаха.
Тръби сини в тях с камионите завряха.

Терористи тайно радват се в захлас:
Да живей! Ще гръмнем тая газ!

…

Преди години много, Нова сграда
на Университета – бяла, без ограда
другарите във Пловдив построиха.
Великият си ум във нея те вградиха.

До Пазарджик да бъде близо те решиха.
На края на града; на къра я забиха!

2.

Черно расо сложих мале,
килимяфка черна турих.

Бялата си младост, мале,
в черна пръст затулих.

Из юнашка песен от село Фемеимово, гранична Пловдивско-Пазарджишка околия

3.

Колкот повече умът ти личен процъфтява.
Толкоз повече светът край тебе посивява.

Твърде просто става всичко сложно.
Скритото превръща се във очевидно.

Все по-малко ново ти остава.
А от старото – ти доскучава…

4.

Чувства?!

(…)

Да те боли заради две
очи?

Да страдаш за
изображение?

Да плачеш за някакво си триизмерно
отражение? За

глас - поредица от
честоти? За
поглед - някакви
очи. За
допир -
кости с
кожа да те галят по
плътта? За
думи -
език в
уста да се раздвижи? За
страст - нима я има само у една?

4.2003

- Тъй лесно е да кажеш горните твърдения,
когато не си влюбен или имаш сал съмнения
за някакви си стари скрити потушени въжделения….
За друго ти приказваше, когато беше в затруднение.
Спомни си!

- Аз спомням си, не съм във умопомрачение! Например следното стихотворение:

Прекършен като стръкче нежно цвете в ръцете на разлюбило момиче.
В кафеза си се блъскам като птиче, в мечтите си отлитнало далече.

2004

- Нима наричаш тези редчета стихотворение?
- Не се отнасяй с мене със презрение… И днес останало е вдъхновение.

Поглед в вещица красива
въглен във гърдите ражда.
Влагата леда пробива.
Жадната плът си угажда.

Въглен във гърди обаче
е като белтък в жарава.
Стопля се и пропламтява.
Свива се и почернява…

10/2007

- Защо нареждаш празни стихове, човече? Седни на задника си вече! Във манастир отиваш скоро, туй разбрах – със светския живот се раздели без страх, наместо стихове минорни да драскаш в нощите безвзорни!
- Как смееш да нареждаш, кой си ти?! Ти, кой покоят ми смути? Във манастир или във светска страст, господар на себе си съм аз!
- А аз пък твойта съвест съм, те пазя, глупашки действия да не извършиш и в някое дере да свършиш.
- О, ти ли си, приятел мой… Превземаш се, я удари отбой! Сега не си ми нужен ти, в безвзорна нощ гласът ти да кънти!
- Добре. Прости! Когат приключиш зарад простотия във дере, тя твойта съвест вече няма хич да те гризе!
- До тук доведе ме лигоча – римоци псевдо драматични да драскоча. От пръстите си да ги лоча!
- Престани, да не взема през терасата да скоча….
- Скочи ‘ко щеш, аз тука слагам края… Точ’а!

5.

История с куче (без куче)

Туй филм е български – по телевизията го показаха одеве.
Когато са го правили аз бил съм още малко сладко бебе.

За авторка на разказ заглавието му напомня.
Интересно ми беше за нея да си спомня.

Разгърнеш ли с наслада нейна стихосбирка
сърцето ти замръзва – за миг паркира в спирка.

Изящен текст, нанизан като огърлица;
учуден е четеца – от детска е ръчица!

В очи напира влага. Сълзица се подава,
че Петя си отиде. Остана вечно млада…

10/2007

Прилежната римовка за да не развалям
за други работи – по-късно ще разправям.
Неяснотата и енигмата не са случайни -
защото всеки има свойте малки тайни.

—

*

В момента пиша в няколко блогове…

Споделката е публикувана първо в: http://bglog.net/blog/Tosh/site/posts/?bid=15569

31 Октомври 2007, 19:24 Публикувано в BgLOG 5 коментара , 112 прочита
Категории: Поезия, Нещата от живота, Литература, Забавление, Любов
Ключови думи: Пловдив

Пловдивската организирана престъпност се ориентира към производство на фалшиви монети от 10 стотинки. Тази сензационна новина, дошла от прес офиса на местната детективска агенция Арни Рисърч, разтърси Пловдив преди няколко дни.

Техен агент забелязал, че в автобус 20 раздават не кръгли, а многоъгълни монети. „Веднага се вижда, че е фалшификат, а и кондукторката се държеше подозрително.“ – допълва агентът.

На пръв поглед нелогичен и нерантабилен, зад новия бизнес на мафията може да стои пъклен план. Организирана мрежа от кондуктори, които връщат фалшиви стотинки на невнимателни пенсионери, учащи и граждани може да донася хиляди левове печалба за някой от местните босове.

Съществува и втора версия, според която измамниците са зевзеци, които се опитват да се подиграят със системата.

Да се надяваме, че полицията ще направи необходимото разследване, за да залови фалшификаторите…

Welcome to WordPress.com. This is your first post. Edit or delete it and start blogging!